Чакам.
Нищото
да се случи.

Докато вървя.
Докато се опитвам
да видя небето
през листата на кестена,
а пък слънцето
се е загнездило в клоните
и си плете паяжини
от моите мисли.
Докато се случва поезията
Чакам.
Нищото да се случи.

А пък то се крие цял ден
в чашата ми с кафе
и навярно очаква
аз
да престана
да чакам

                                  Бояна Петкова

Самотни залези, самотни нощи,
самотна лодката на дните ми отплува
и само сянката ми дълга
от сенките на голите дървета
ме ревнува.

И все се скитам и във всеки поглед
плах се взирам
и търся те и в никого не те намирам.
                                                                         Алексис

понякога всички ние се нуждаем от
малко спокойствие
болни и луди
отчаяни
аз също

малко спокойствие
докато се врязвам в тълпата
сутрин в 6 и 15
а слънцето се вдига пияно и кърваво

малко спокойствие
но здрача пищи
стискам тая бутилка
писането никога не е
достатъчно

малко спокойствие
а смъртта потраква със зъби
и ужасът е навсякъде
и дните идват и си отиват
и смехът не е истински смях
и прозорците са очи
и нощите разяждат
и небето е сухо
вдишване след
издишване

така че господи нека ти кажа:
понякога всички ние се нуждаем от
малко спокойствие:

слепите
убийците
децата
музикантите
шефовете
гениите
лудите
аз.
ти.
                          Александър Иванов



 

Отделя се всичко с пределна черта,
която е допир до нещо друго.

Затворен е стволът в кора -
чрез нея усеща вятър и дъжд.

Бронирана в люспи е рибата -
чрез тях осезава звука на вълните.

Морето е стегнато в брегове -
чрез тях се докосва до жадната суша.

Пригвоздена в женска кожа съм аз -
чрез нея познавам ласка и рана.

Ние владеем контакт със света
чрез своите граници само.

И ставайки по-безгранични,
ще ставаме все по-самотни.
                                                         Блага Димитрова


а колко много ми се иска да постна нещо собствено но суеверното ми глупаво съзнание не позволява да го "земат дяволите