твоят pain killer е водката с бира,шото the hapiness maker се е изпарил.. дните някак си напълно се сливат,едиствено цигарите,които пушиш една след друга ти помагат да не изтрещееш и разбиеш главата си в проклетата стена или касата на вратата (не че не се случи вчера,но тогава водката и може би бирата бяха главните виновници),защото облъчения ти мозък не ти позволява да мислиш за нищо друго,освен за проклетата МУ липса.
къде е,с кого е,ще бъде ли някога отново тук (нека-да-дойде-по-бързо-защото-да-се-взирам-в-стената-е-наистина-отегчително-а-където-и-другаде-да-погледна-виждам--части-от-теб-и-миналия-ни-живот) и се чудиш дали ще излезеш от това си състояние.

от три дни чакам телефона да звънне. иска ми се да чуя началото на STRENGTH TO LIVE,и всеки път,когато чуя иначе любимия ми трак,с който ми звънят всички онези неспециални хора,ми се иска да разбия телефона в същата онази отегчаваща стена.

а даже и шибаната утешителна водка свърши. всичко,което ми трябва сега,е онова,което няма да получа. седя в очакване на невъзможното.
още по-глупаво се чувствам от факта,че съм допуснала един страничен човек толкова близо до себе си.. и то най-неподходящия.
 

.................
(искам си водката.ама теб повече.деба и скапаната любов)

мимс, просто му звънни ти
така аз правя, когато някой ми липсва, не мога да дочакам той да ми звънне :)

не му звъни,а направо отиди при него и се взимайте!
винаги действа. просто човек трябва да е по-решителен.

Не знаеш колко много каза.
В момента цикля срещу моята ''отегчителна стена'' и всичко мирише на старо време.
Не те познавам, просто ми се говори.
Винаги най съм се трогвала от чуждата история в която прочитам себе си.
Мамка му след малко започвам да сантименталнича. . . =Х

днес това е в мен. и аз в него.