Обожавам я. Обичам поезията и. Всичко е някак.. тооолкова истинско,и всички стихове са толкова различни... И в тази слънчева,хубава сутрин,когато всичко навън мирише на щастие и лято,решавам да постна най-най-любимите ми стихотворения на любимата ми поетеса. :) (въпреки,че само аз си чета блога,...все пак.. :Д) 

---

ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ

За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога слаба,
кога съм трезва, кога - пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам "мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня Иван - от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
Внимавайте като преглъщате.

---

ДЕВЕТ СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА

Той дори не разбра, че си тръгвам от него,
а не просто се качвам в трамвая.
Любовта върху релсите легна,
но той нямаше как да го знае -
беше тръгнал с привичната бърза крачка,
до секунда разчел даже миговете...
Аз изохках и свих клепачи -
беше влязла в окото ми мигла.
Но успях да я скрия зад бретона си рошав
миг преди в сълза да се срути.

Обичах го точно 66 нощи,
12 часа и 5 минути.

---

Пътят към ада

Някой ден ще науча английски.
Ще изкарам шофьорска книжка.
Ще започна да ходя на фитнес.
Ще изхвърля всичко излишно.
Ще си купя маркови рокли
и костюми в дискретни тонове.
Ще премина на сок от моркови.
Настрани ще си реша бретона.
Ще съм хладна и дистанцирана,
със премерени маниери.
Стриктно всеки свой ден ще планирам
с нова брошка върху ревера.
Ще си спретна по фън-шуй къщата.
Ще си сложа джакузи в банята.
И ще свърша всичко несвършено.
Някой ден... Ако ми е останал.

---

Такава ще ме помниш и обичаш-
щастлива, лекомислена и слаба.
Изобщо на светица неприличаща,
безбожно твойте сънища ограбила.

Ще те прогаря моята усмивка,
под пепелта на дните ти-жарава
и дълго все за мен ще пишеш стихове,
макар на други да ги посвещаваш.

Целувка между две земетресения
ще ти вгорчава ненадейно хляба
и ще ме търсиш в мъжкото си време-
щастлива , лекомислена и слаба.

---

Спящият красавец

Спиш ли, принце, уморен от ласки?
Как спокойна е сега ръката ти –
Същата ръка, която майсторски
Преобърна изведнъж съдбата ми…
Принце с посребрели слепоочия….
Моя обич праведна и грешна…
Сбъдват ли се старите пророчества?
А пък снощи хич не ти се спеше…
Не, не се събуждай неочаквано!
Нека да съм още миг принцеса,
Нека гардеробът да е ракла,
А пък щорите да са завеси,
Нека да те имам още малко,
Както снощи – приказен и лунен…
Спи и ме сънувай неразплакана…
После аз сама ще те целуна.
Цял ден пак кръстосвах като куче
улици, градинки и площади,
влизах в кафенета и във кръчми,
пуших зло край чуждите огради.

---

Припознавах се над двеста пъти
в твойта риза, в твоята походка.
Питах за часа през две минути.
Хвърлях ядно камъни по котките.

Късно вечерта проклех съдбата си
и до къщи се прибрах разплакана.
Ти стоеше смръщен пред вратата
и ми каза: "Цял ден тук те чакам..."

---

Аз не съм Христтвата невеста
за родения на Бъдни вечер.
Аз съм тази, дето й е лесно
да общува с тропици и глетчери,
да се разпростира помежду си,
ако някой я люлее в скута
и мъже да прави от евнусите ­
ей така, за няма пет минути,
да отхвърля всичките възможности,
за да избере непоправимата
и до края кръста си да носи
не от келешлък заради името,
да си слага пръста, баш където
скърцат я врати, я отношения,
до среднощ на масата да свети
и да спи като новородена...
Аз съм просто не така библейска,
както някой може би ме иска.
Аз не съм Христтвата невеста ­
аз съм Разказвачката на приказки.
И Кентавърът е луд по мене ­
по езически и по мъжествено.
Ставам за Мария-Магдалена,
никак за Христтвата невеста.

---


Всеки ден

Всеки ден си пренареждам живота.
Нещо изхвърлям, нещо прибавям.
Нещо поправям, макар неохотно.
Някъде слагам черта,
другаде скоба отварям.
И си казвам: от днес - на чисто.
Преброявам приятелите си.
Все по-малко остават. Ония - истинските.
И все повече стават предалите ме.
Нищо, казвам си. От днес - наясно
с думите, с хората, с всичко.
На рискове и случайности - баста!
И гордостта си обличам.
Спокойно, мойто момиче, казвам си.
Стига си яде нервите.
И не преливай от пусто в празно.
До следващото пренареждане.

---
Опит за автопортрет

Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли.
През зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.

---

ти благодарна, че ми я припомни тази вълшебница! Да знаеш, че ще те посещавам често ;-)))

Всеки път е като първи път.
Чета и не се насищам...

със стиховете и .Благодаря ти!

благодаря ти, мхм!))

Наистина от сърце Ви благодаря за това, което сте направила, за думите, за споделените ми и съпреживени заедно с мен неща от живота! Случайно попаднах на Вашия блог и го приемам като подарък от Съдбата. Любов и слънца Ви желая!

Велика!