От много време не съм се чувствала така... Не се случва нищо,което да ме зарадва нито нещо,което да ме натъжи.. Не ми трябва нищо,но сякаш нещо ми липсва. Нямам нужда от никого май,а ми е самотно. Не очаквам нищо да се случи,следователно не се разочаровам. А всичко е толкова...бавно...
Само че днес за пръв път,от много време насам не се дразня на всичко и не проклинам себе си, приятелите си, липсата на такива, родителите си, котката, трамваите, къщата, компютъра, топлата бира, Испания, GSM-а ми, времето навън..Не се обвинявам за глупостите,които сътворих и които ме превърнаха в глупачка с разбити нерви..
Не,днес всичко е шест и дори се радвам,че тези неща се случиха,защото пораснах и си взех поука.. И се радвам,че имам покрив над главата си и че в момента седя в прекрасната си стая,със сгушено коте в краката си,че имам родители,компютър и бира,дори топла..

Време е да престана с емовското си поведение,да спра да се обвинявам,да заеба всички,които го правят и да изляза от черупката си. Може пък е време да се случи нещо хубаво,кой знае..Нали имаше една приказка,че и в живота всичко свършва с хепиенд,не само във филмите.. Но дори и да не е така,самият живот е филм,така че..хаххаха.

Настроена съм позитивно, и в този дух.. :) 

``No need to run and hide
it"s a wonderful, wonderful life
No need to laugh and cry
it"s a wonderful, wonderful life``

живота върви добре, когато имаш желание да го живееш...живота:)
позд!

разбира се, че и в живота всичко свършва с хепиенд - нали в крайна сметка и все още всички умираме...
:-)